Германия е спестила 368 млрд. евро през кризата заради ниските лихви
Германската страна е икономисала 368 милиарда евро под формата на разноски за лихви от началото на финансовата рецесия през 2008 година с помощта на ниските лихвени проценти. Това подхожда на повече от 10% от брутния вътрешен артикул, както пресмятат от централната банка на страната (Bundesbank), представени от авторитетното локално икономическо издание Handelsblatt.Само през миналата година федералното държавно управление, федералните провинции, общините и обществените органи са икономисали 55 милиарда евро.
Според Bundesbank еврозоната като цяло е икономисала 1,42 трилиона евро от лихви след началото на финансовата рецесия. Най-големият печеливш след Германия е Франция с спестовност от 350 милиарда евро, следвана от Италия с 262 милиарда евро.
За разбора си Bundesbank съпоставя съответните лихвени проценти на страните от еврозоната през 2007 година, годината преди финансовата рецесия, със съответните равнища в годините до 2018 година.
Ако през 2007 година немската страна трябваше да предложи на вложителите междинна възвращаемост от 4,2% за свежите пари, от този момент лихвените проценти последователно спаднаха до 1,5% през 2018 година Поради този спад на лихвените проценти Берлин трябваше да харчи все по-малко пари за обслужване на дълга.
Ефектът би бил още по-голям, в случай че федералните и провинциалните държавни управления не трупаха остатъци, а задължения. Икономистите обаче все по-често предизвестяват, че при положение на повишение на лихвените проценти дългът на страните от еврозоната още веднъж ще се увеличи бързо.
По публикацията работиха: Бойчо Попов, редактор Виктория Тошкова
Според Bundesbank еврозоната като цяло е икономисала 1,42 трилиона евро от лихви след началото на финансовата рецесия. Най-големият печеливш след Германия е Франция с спестовност от 350 милиарда евро, следвана от Италия с 262 милиарда евро.
За разбора си Bundesbank съпоставя съответните лихвени проценти на страните от еврозоната през 2007 година, годината преди финансовата рецесия, със съответните равнища в годините до 2018 година.
Ако през 2007 година немската страна трябваше да предложи на вложителите междинна възвращаемост от 4,2% за свежите пари, от този момент лихвените проценти последователно спаднаха до 1,5% през 2018 година Поради този спад на лихвените проценти Берлин трябваше да харчи все по-малко пари за обслужване на дълга.
Ефектът би бил още по-голям, в случай че федералните и провинциалните държавни управления не трупаха остатъци, а задължения. Икономистите обаче все по-често предизвестяват, че при положение на повишение на лихвените проценти дългът на страните от еврозоната още веднъж ще се увеличи бързо.
По публикацията работиха: Бойчо Попов, редактор Виктория Тошкова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ